Дълго и опасно пътешествие
Пеларгониумът произхожда от Южна Африка, където е открит от младия ботаник Пол Херман в подножието на Тейбъл Маунтин.
Херман трябвало да преодолее поредица от бури и епидемии на борда, но след няколко трудни и опасни седмици най-накрая стига до сушата. Въпреки че пътуването не е било съвсем приключило, корабът стига до провизионна станция на Източноиндийската компания на южноафриканското крайбрежие. Там Херман успява да слезе за десет дни, за да се възстанови за кратко, преди да продължи пътуването си.
Херман открива непознато и особено красиво растение
Вниманието на Херман било привлечено от пеларгониума, защото цъфтял особено пъстро и пищно. Той бил много развълнуван от това.
Възползвал се максимално от почивката в пътуването си, като проучвал крайбрежието на Южна Африка и изследвал растителността около Тейбъл Маунтин. Бил е поразен от това, което намерил – особено след многото трудности, през които трябвало да премине, и всички болести, които бушували на борда. Той открил впечатляващо разнообразие от растения и всичко било зелено, тучно и пълно с цветове.
Едно от растенията привлякло особено вниманието му:
не го познавал и никога преди не го бил виждал, но то е било високо повече от два метра, цъфтяло много пъстро и поразително красиво. Херман взел няколко проби от растението и след това го изпратил обратно в Холандия със следващия кораб. Самият Херман скоро се отправил към Цейлон, който днес познаваме като Шри Ланка, където се установил.
Пеларгониумът става популярен и търсен в цяла Европа
Пеларгониумът е пренесен в Холандия с кораб и е интензивно култивиран там, както и в останалата част на Европа.
Растението е много устойчиво. За разлика от много други образци от растения, които Херман също изпраща, то оцелява при пътуването невредимо и пристига непокътнато в Холандия. Там е проучено от изследователи и ботаници. Мислили, че е гераниум, защото изглеждало много подобно на местните, издръжливи, многогодишни растения.
Те се погрижили за растението, отгледали го и скоро можело да се намери не само в Лайден, а и в ботаническите градини на други градове в Холандия.
Разбира се, това не останало незабелязано.
Други европейци бързо се заинтересували от това красиво, издръжливо и екзотично растение.
Аристокрацията и по-заможните хора в градовете били особено привлечени от растението.
Появяват се повече форми, размери и цветове
Техният интерес гарантирал, че пеларгониумът е толкова търсен, че се култивира в повече форми, размери и цветове. През 1826 г. във Ваймарския растителен алманах „Hortus Belvederanus“ вече има 352 различни вида пееларгониум и той не е търсен само като декоративно растение; култивиран е специално в Южна Франция, за да се получи аромат за производство на парфюми.
Популярността му не намалява, когато през 18-ти век се оказва, че „geranium“ всъщност не е гераниум. Той има пет венчелистчета с еднакъв размер, а новият сорт имал две по-големи венчелистчета отгоре и три по-малки венчелистчета отдолу. Въпреки че принадлежал към същото семейство растения, не бил гераниум. Дадено му е името „Пеларгониум“, но то не е известно навсякъде.
Днес 400 млн. пеларгониума се продават на година
Популярността на пеларгониума продължава да расте – независимо от името му. И до днес всяка година се създават нови сортове и цветове. Понастоящем има около 17 000 сорта с различни имена, записани в Международния пеларгониум регистър и все още се добавят нови. Всяка година в Европа се продават около 400 милиона пеларгониума, като 100 милиона от тях са само в Германия – и не се вижда краят на тази невероятна история на успеха. Младият Пол Херман вероятно никога не би мечтал, че растението му ще стане толкова популярно.